С Иван Методиев се запознах през 1990 г. по времето, когато беше редактор в отдел „Поезия“ на сп. „Септември“. Поводът беше излезлият първи брой на неговото сп. „НАВА“. 
Година по-рано бе публикувана книгата му „Структури“ – книга, която промени възприятията ми за литературата, природата и за света изобщо. Години наред не можех да чета нищо, без да го чета пречупено през Структури-те и през НАВА. През НАВА четях, през НАВА рисувах, през НАВА създавах... Първата изложба "НАВА - рисунки" през 1992 г. в Културен дом "Славянска беседа", София и след това в галерия "Околийска къща", Дупница - изложба "НАВА - рисунки, спектакъл и диалог", бяха изцяло вдъхновени от Иван Методиев.

Този ми диалог с него продължава и до днес...

През 2003 г., когато Румен Леонидов представи посмъртно книгата на Иван Методиев „Повече тишина“, каза, че е горд, че в разкъсаното от Иван тефтерче с телефонните номера на всичките си приятели е и неговият номер. Сред тези телефони на приятели бе и моят номер.

Последната ни среща с Иван Методиев се състоя към края на юни 2003 г. Няколко часа цял един предиобед и следобед си говорихме, разхождайки се из покрайнините на Младост, тогава все още не толкова застроен, седяхме на слънце по пейките около дома му, пиехме кафе... и си говорехме. Говорихме си за всичко – за поезията, за живота, за НАВА...

Бог ми е свидетел - имах усещането, че разговарям с него за последно.

Този сайт, в който съм се опитал да събера цялата поезия и слово на и за Иван Методиев, е израз на моето почитание към него.
 

Георги Георгиев, 2013 г.

Специални благодарности към:

Мая Методиева - за цялата й съпричастност, топлота и отзивчивост.
Всички издатели, редактори и приятели, съхранили и помогнали поезията и словото на Иван Методиев да станат достояние на хората.
Василена Чорбаджийска – оказала безценна техническа и редакторска помощ.